Опит за дефиниране на съвременната диаспора
Добрева, В., Бужашка, Б., Велев, В. Опит за дефиниране на съвременната диаспора – В. KNOWLEDGE International Journal Scientific Papers, Vol. 72.5, IKM – Skopje, 2025, рр. 707-712, ISSN 1857-923X (for e-version), ISSN 2545 – 4439 (for printed version)
Обект на разглеждане са теоретичните параметри и съвременните подходи към разбирането на понятието „диаспора“, като изследва неговата трансформация в контекста на глобализацията, мобилността и културната идентичност. Авторите акцентират върху необходимостта от нов научен модел за анализ на българските общности зад граница, който да отчита социалните, културните и комуникационните процеси на XXI век.
Пълният текст на статията можете да прочетете ТУК
Съвременно състояние на историческата диаспора на кримските българи: идентификационни стратегии и културна интеграция
Добрева, В., Драганов, Р. Съвременно състояние на историческата диаспора на кримските българи: идентификационни стратегии и културна интеграция – В. KNOWLEDGE International Journal Scientific Papers, Vol. 72.5, IKM – Skopje, 2025, рр. 713-718, ISSN 1857-923X (for e-version), ISSN 2545 – 4439 (for printed version)
Представени са резултати от изследвания върху историческата българска общност в Крим, нейната идентичност, културна динамика и интеграционни процеси в променящата се социална среда. Изложението поставя акцент върху механизмите за съхраняване на културната памет и идентификация, както и върху ролята на културната дипломация за опазването на националното наследство в условията на геополитически промени.
Пълният текст на статията можете да прочетете ТУК
Към профила на българската диаспора в Европа
Добрева, В., Бужашка, Б., Велев, В. Към профила на българската диаспора в Европа. – В. KNOWLEDGE –International Journal, Vol.75.5, IKM – Skopje, 2026, рр. 523-527, Available at: https://ojs.ikm.mk/index.php/kij/article/view/8213 (Accessed: 27 March 2026).
Българската диаспора в Европа се формира през вековете в резултат на политически и/или икономически причини. В науката в България традиционно се приема диахронният подход при обсъждането на тези общности: в зависимост от периода на заселване в чужда средасе обособяват две големи групи –историческа и съвременна диаспора. Допълнително, историческата българска диаспора се разглежда и от гледна точка на етно-дисперсионни процеси, свързани с преместванията на държавните граници и включването на традиционни български територии в пределите на други държави. Съвременната диаспора включва образуването на общности, най-вече в Средна Европа. Към тази диаспора се причислява и създаването на нови български общности в Западна Европа –Испания, Германия, Австрия, Италия, Гърция, Кипър, които се образуват след 1989 г., в резултат на радикалните промени в Източна Европа, свързани и с отваряне на границите. Профилът на българската диаспора в Европа показва редица сходства както по отношение на мотивите и пътищата на своетозаселване, така и на присъствието си в държавите-приемници, пътищата на консолидация. Успоредно с товасе уставомяма по-непосредствена комуникация с държавата по произход. Интерес представляват институционалните форми като съботно-неделните училища, създаването и развитието на медии, а също и празничният календар.
Пълният текст на статията можете да прочетете ТУК
Релацията Глобализация – Диаспора
Добрева, В., Драганов, Р. Релацията Глобализация – Диаспора. – В. KNOWLEDGE –International Journal, Vol.75.5, IKM – Skopje, 2026, рр. pp. 517–521. Available at: https://ojs.ikm.mk/index.php/kij/article/view/8212 (Accessed: 27 March 2026).
Настоящата разработка има за задача да систематизира отделни аспекти от развитието на диаспората от гледна точка на съвременните процеси на глобализма. Употребата на понятието „диаспора“, както посочват изследователите, се влияе от развитието на глобализма. Преди всичко, отварянето на границите, както и тяхното разместване –появата на нови държави, се отразява и върху обществата. От една страна, особено след промените в Източна Европа след 1989 г. започват интензивни миграционни процеси към държавите от Запада –Европа и САЩ. От друга страна, след преместване на граници се образуват нови държави. Пример в това отношение е раждането на новите държави след разпадането на СССР или след разделянето на бивша Югославия. Един от резултатите на глобализацията, свързан с преместванията на големи етнически групи, е развитието на т.нар. процес на диаспоризация: създаването на нови етнически общности върху териториите на чужди държави-приемници. Фактори на глобализма -политически, икономически, социални, конфронтационни, активизират миграционните вълни и променят демографския състав както в държавите по произход, но така също и в държавите по прием. На свой ред, етническата дисперсия –както в исторически, така и в съвременен аспект, се коментира и с оглед състоянието на историческите български общности, ситуирани в Таврия и Запорожие. Допълнителен акцент се поставя и върху българската диаспора, върху етно-интеграционните процеси, свързани с подходите засъхраняване на идентичност и възраждане на културната памет
Пълният текст на статията можете да прочетете ТУК
