Актуалност и значимост на научната проблематика

Известно е, че процесите на глобализация поставят в центъра на научно дирене различни въпроси, свързани с обема и съдържателните характеристики на хуманитарното знание. Все по-актуални стават проучвания, центрирани върху функционирането на паметта и битието на културните спомени, върху проявленията на идентичността и нейните форми, върху възможностите на литературата и историята да възродят духовните скрижали на човека. Във връзка с това един от приоритетните научни интереси, към който се адресират и посочените въпроси, е свързан с изучаване на онези общности, които се формират в пространство, различно от мястото на местоживеене, т.е. диаспората, принципите на структуриране и оформяне на контактните зони – извън общността. Независимо, че понятието диаспора е с гръцки произход, то се утвърждава като означение на еврейската общност, която живее извън Израел. С развитие на времето под диаспора се разбират населените с етническо население територии, намиращи се далеч от мястото по произход на това население. В по-новата история в диаспора се включва миграцията, движението и установяването на група хора извън границите на родината им. Както се вижда, чрез понятието диаспора започват да се концептуализират – в един условен план – и представите за свое и друго, за родно и чуждо и т.н. Процесите на глобализация, както показват и проучванията, оказват сериозно трансформационно влияние върху диаспората: най-вече върху съдържателните аспекти на духовното битие. Оказва се, че в отличие от предходни епохи, днешният представител на диаспората реализира много повече и по-сложни връзки, поставен е в ситуация, която надхвърля възприетото и традиционното. Глобализацията рефлектира върху ценностите, върху художествените представи, върху създаването/възраждането на спомени, върху историческия наратив и т.н. Неслучайно, най-новите научни изследвания – в глобален мащаб – изучат тези промени, определят и тенденциите в бъдещото развитие на съвременната диаспора и конструират новите реалности на контактните зони с държавата по произход. От друга страна, обсъждането на темите за диаспората преминава през обособяването на нейните две взаимосвързани форми – класическа и съвременна. Под класическа диаспора се разбират формирани в далечното минало, в рамките на чужда държава (приемник), общности, докато в съвременна се включват общностите, създавани през ХХ и ХХI век. Чрез изучаването на класическата/историческата диаспора се постига знание за разселването на отделните етнически групи, за развитие на културните взаимодействия, за съхраняване и развитие на традициите, за основополагането и разнообразяването на отделни институционални културни форми. На свой ред, съвременната диаспора е свързана с научния интерес към изучаване на събития и обстоятелства, мотивирали преместванията, миграцията, на големи групи от хора в различни пространства през ХХ и ХХI в. Фокусира се върху въпросите на идентичността, на паметта и нейното опазване. В рамките на съвременната диаспора се поставят и въпросите за устойчивостта / разколебаването на представите за свойчужд, за род и родина и т.н. Всъщност, именно в рамките на съвременната диаспора се наблюдават и онези актуални за съвременната хуманитаристика проблеми за влиянието на глобализацията върху самобитността и съзнанието за принадлежност – културна и религиозна. И българските учени в областта на хуманитарните – история, литература, етнология – и на социалните науки – културология, антропология, социология и политология – също разглеждат темата „диаспора“ от гледна точка на миграционните процеси на българския етнос през вековете, но и като метафора на българско пространство в чужда държава. Според приетата класификация българската диаспора по сходен начин се интерпретира като органично цяло от класическа (историческа) и съвременна българска общност, пребиваваща зад граница. Отделните проучвания показват, че българската диаспора – и историческа, и съвременна, притежава характерните по дефиниция особености на диаспората. Необходимо е обаче по-задълбочено и целенасочено да се проучат и разкрият трансформациите в традиционното битие на формираната българска диаспора, особено на новата такава, резултат от глобализацията. Във връзка с това, важно е да се изяснят съдържателни аспекти на културната/историческа памет – доколко те се отразяват в структура на идентичността – индивидуална, народностна, дуална или множествена – доколко и в каква посока променя аксиологичните стойности и посоките на културните взаимодействия. Следователно, научно изследване на българската диаспора, с оглед на изясняването на възловите проблеми за културната памет, за идентичността, за насоката на историческия наратив и неговите носители, за ценностите и представите като резултат от съвременните геополитически процеси е навременно и изключително актуално. Неговите резултати могат да бъдат използвани при изработването на отделни стратегически документи, в които да се използват научните наблюдения при обосноваване на възловите политики и решения в комуникацията между българската диаспора и българската държава. И преди всичко, в провежданата от страна на България образователна и културна политика. Може да се каже, че изследванията върху проблемите на българската диаспора, особено на новоформираната, която е резултат от глобалните процеси, са важни по няколко ключови причини: На първо място – Социална и културна интеграция – Изследванията помагат да се разбере как българите в чужбина се интегрират в новите общества. Глобалните процеси, като миграцията и глобализацията, променят традиционните модели на културна идентичност. Изучаването на проблемите на новоформираната диаспора може да покаже как се запазва или трансформира българската културна идентичност и какви са предизвикателствата пред интеграцията в новите държави; На второ място – Икономически аспекти – Новоформираната диаспора често има важен икономически принос както за страната на произход, така и за приемащите страни. Изследванията могат да откроят връзките между диаспората и България, например чрез парични преводи, бизнес сътрудничество, инвестиции и други икономически взаимодействия. Това е от съществено значение за разработването на политики за насърчаване на транснационалното икономическо сътрудничество; На трето място – Социални и психологически предизвикателства. Миграцията, особено в условия на глобални процеси като икономически кризи, политическа нестабилност или пандемии, често създава стрес и предизвикателства пред новите емигранти. Изследванията върху тези аспекти могат да помогнат за намирането на решения за по-успешна адаптация и психосоциална подкрепа; Не на последно място – Поддържане на връзката с България. Чрез изучаването на новосформираната диаспора може да се открият нови начини за поддържане на езиковата, културната и емоционалната връзка между емигрантите и България. Това е важно за запазването на националната идентичност, особено сред второ и трето поколение българи в чужбина. Важно е да се осъществи разработване на политики за подпомагане на българската общност. Анализите на идентифицираните проблеми могат да подкрепят разработването на политики както в България, така и в приемащите страни, които да насърчават по-добра интеграция, социална справедливост и защита на правата на българите в чужбина. Тези изследвания са критични за осъзнаване на въздействието на глобалните процеси върху българската диаспора и за разработването на стратегии за тяхното по-добро бъдеще.